Бактериална вагиноза – позволете на тялото си да си почине

  Бактериалната вагиноза е най-разпространената инфекция на влагалището, наред с гъбичната и трихомониаза.
Бактериалната вагиноза се приема за средна по тежест бактериална инфекция на вагината. Смята се, че причината за нея е нарушаване на естествения баланс между микроорганизмите, съставляващи влагалищната микрофлора.
В състава на влагалищната микрофлора влизат както полезни „добри“ бактерии, така и условно патогенни. При здравия организъм те взаимно си влияят, което не се позволява растежа, както на едните, така и на другите, като така се поддържа една благоприятна здравословна среда във влагалището.
При спад на имунната система обаче балансът лесно може да бъде нарушен, при което количеството на условно патогенните микроорганизми нараства за сметка на полезните. Това може да постави началото на инфекция и заболяване.
Възможно е бактериалната вагиноза да се появи и отмине за няколко дни без дори засегната жена да си дава сметка за състоянието си. В други случаи обаче може да доведе до оплаквания.
По-висока честота и риск от бактериална вагиноза се наблюдава при смяна на сексуалния партньор или полов живот с повече сексуални партньори, провеждане на вагинален душ, фактори като продължително излагане на слънце, тютюнопушене и др.
Трябва да е ясно обаче, че въпреки, че се среща при жени в сексуално активна възраст причината за бактериалната вагиноза може да не се крие в партньора.
Как могат да се обяснят подобни твърдения? По кожата, включително и лигавиците на половите органи, нормално носим набор от микроорганизми, които сме придобили с раждането си. Част от тези микроорганизми имат полезни функции за организма ни – подобно на лактобактериите, които включително се намират и във влагалището и отделят млечна киселина, а благодарение на нея се нормализира естествената кисела среда там, предпазваща ни на свой ред от инфекции.
Наборът микроорганизми обаче се различава при всеки човек (той е сравнително подобен при хората поддържащи близки контакти, в едно семейство). При полов контакт с нов партньор без предпазни мерки настъпва един вид обмен на микроорганизми. Заради спецификата на половите органи при жената, този обмен е „по-фатален“ при нея – новите микроорганизми могат да разстроят баланса на вагиналната микрофлора, особено ако жената е податлива на инфекции и с лабилен имунитет.
Подобен е проблемът и при начин на живот с повече от един партньори, при който се създават условия за непрекъснато разстройване на баланса на вагиналната микрофлора, без да й се даде време да го възстанови с унищожаването или изгради нов с включването на новите микроорганизми в състава й.
Проблемът е свързан с отслабване на локалния имунитет и склонност към лесно инфектиране.
Продължително излагане на слънце води до спад на имунната система по принцип, като при по-чувствителните организми това може да рефлектира „върху слабото място“. Комбинацията излагане на слънце, контакт със замърсена вода (морска, в басейн) и друга среда допринася за повишаване риска от развитие на бактериална вагиноза.
Да се използва вагинален душ при дискомфорт при жената или за поддържане на влагалищна чистота беше разпространена практика преди години. През последното десетилетие обаче методът все повече се отрича от специалисите. Първо, защото при наличие на дори и малко число патогенни микроорганизми, те биха могли посредством душа да се пренесат и достигнат матката, където да нанесат сериозни поражения. Второ, с вагиналния душ се нарушават естествените механизми за поддържане на здравословна влагалищна среда.
Относно пушенето, става въпрос по-скоро за цитиране на резултати от медицински проучвания.
Симптомът, по който може да се разпознае наличието на бактериална вагиноза, е промяна на влагалищното съдържимо. Влагалищният секрет придобива жълтеникав или сивкав цвят и отделя специфична миризма на риба. Оплакването е по-силно след полов контакт.
При 50% от случаите на бактериална вагиноза обаче не се отчита и този симптом.
Диагнозата се поставя след анамнеза, вагинален преглед и микробиологично изследване на секрет.
Подобно описание обаче се среща и при други инфекции, някои полово преносими, особено трихомониаза и вагинална гъбична, и инфекции на уринарния тракт.
Бактериалната вагиноза не е от сериозните инфекции, но при някои състояния може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Това се отнася в случаи на:

• бременност – нелекуваната бактериална вагиноза може да доведе до спонтанен аборт или преждевременно раждане, инфекция на матката сред раждане,
• при медицински процедури през влагалището, като хистеректомия, абразио и др.  – може да стане причина за инфекция в малкия таз,
• при полово преносимо заболяване – наличието на бактериална вагиноза усложнява протичането му.

Лечението е чрез прием на антибиотици. Най-често се използват лекарствата metronidazole (Flagyl) и clindamycin, които се намират в две форми – за орален прием или вагинално приложение.
Обикновено симптомите се облекчават за 2-3 дни, но лечението продължава 7 дни.
По прием на metronidazole и tinidazole трябва да се избягва употребата на алкохол, което води до гадене и повръщане
Вагиналните кремове и глобули с clindamycin нарушават здравината на презервативите, което налага въздържане от сексуални контакти по време на лечението.
Необходимо е да се предвиди и защита от гъбична инфекция, тъй като приемът на антибиотици предразполага към развитието на такава. Симптоми на гъбичната инфекция са сърбеж, зачервяване, бяло вагинално течение с вид на пресечено кисело мляко.
Източник: Puls.bg Снимка:  Dreamstime