Съдържание
Латинско име на аспарагус
Asparagus officinalis L, сем. Liliacеae
Други български имена на аспарагус
зайча сянка, аспержа, спаржа, тревичка
Имена на чужди езици на аспарагус
asparagus (английски); Spargel (немски); asparagio (италиански); espеrrago, esparraguera (испански);
Разпространение на аспарагус
Северна и Средна Европа, Балканският полуостров. В България се среща като диворастящо из тревисти, влажни и сенчести места. Култивираната раса от растението е т. нар. спаржа (шпаргел).
Описание на аспарагус
Многогодишно тревисто растение. Има тънко, люспесто коренище, образуващо няколко подземни разклонения, от тях излизат млади вертикални стъбла. За храна се ползват само култивираните растения. Растението има тънки, прави, разклонени на върха стъбла, достигащи 0,4-1,5 м. височина. Листата са във вид на люспи, в чиито пазви се развиват тънки клончета, заменящи същинските листа. Листните клонки са игловидни, разположени на групи по 1-8 прешленовидно,под остър ъгъл. Цветовете са еднополови. На третата година развива женски зеленожълти цветове. Плодовете са тип ягода с черни семена.
Дрога (Използваема част) на аспарагус
Корените, които се изкопават юни или ноември и младите зелени клонки. Сушенето трябва да се извърши бързо при висока температура.
Съдържание (Химичен състав) на аспарагус
В корените се съдържа аспарагин и аргинин, тирозин, стероидни сапоннни, които при хидролиза дават главно сарсасапогенин. В младите издънки от корените на културния вид се съдържат аргинин, захари, каротин, протеин, хелидонова киселина, витамините С, B1, В2
Действие и приложение на аспарагус
Вътрешно има пикочогонно действие, понижава кръвното налягане, засилва съкращението и забавя ритъма на сърцето, разширява перифериите съдове, подобрява обмяната на веществата, повишава чернодробните функции и диурезата. Препоръчва се при хидропс, при застой на течности в организма, ревматизъм, подагра, пясък в бъбреците и пикочния мехур.
Приготвяне на аспарагус
– Стръкове(доза за 1 ден) – 1-2 супени лъжици се варят в 1/2 л. вода около 5 минути. Пие се преди ядене.
– Корени – варят се 10-15 минути и се приемат по 1 супена лъжица.
– Плодове – отвара се дава при хемороиди
Българската народна медицина прилага корена на зайчата сянка и при камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Внимание! Не трябва да се приема от болни с възпаление на бъбреците!