Всички сме виждали хора, които изглеждат сякаш наскоро са били спасени от концлагер – на улицата, по телевизията, пред компютъра. Знаем и, че това се нарича анорексия, най – често си казваме „те са си виновни” и ги отминаваме/сменяме канала. Дали обаче това наистина е така? В този материал ще предложим малко повече информация за анорексията – какво представлява, от какво се причинява, как се лекува. И не на последно място – надяваме се да стане ясно, че тези хора са болни, а не са се докарали до това състояние по собствено желание.
Съдържание
Какво представлява анорексията?
Анорексията (анорексия нервоза) е вид хранително нарушение. Хората, които страдат от него имат непрекъснат страх от напълняване. Те ограничават значително количеството на приеманата храна и могат да станат опасно слаби.
Анорексията засяга както тялото, така и ума. Тя може да започне чрез диети, но после излиза от контрол и добива застрашителни размери. Болните започват да мислят през цялото време за храна, диети и непрекъснато да обръщат внимание на теглото си. Те имат изкривена представа за начина, по който изглеждат – дори да им се казва, че са слаби, те виждат дебел човек в огледалото.
Анорексията най – често започва през тийнейджърските години. Характерна е и за двата пола, но много по – често се среща при жените. Ранното лечение на заболяването може да бъде много ефективно, но ако то не се проведе навреме, анорексията може да се превърне в проблем за цял живот. Усложненията могат да бъдат много сериозни – изтъняване на костите (остеопороза), увреждане на бъбреците и проблеми със сърцето. Те могат да доведат до смърт при някои пациенти.
Задължително е да се обърне внимание на заболяването в ранна фаза, защото с напредването на проблема справянето с него става все по – трудно.
Кои са причините за възникването на анорексия?
Хранителните нарушения са комплексни и не е напълно изяснено кое точно ги причинява. Те могат да се дължат на смесица от фактори – фамилна обремененост, социални фактори, индивидуални особености и т.н.
По – голяма вероятност да се разболеят от анорексия нервоза има при хора, които:
– Имат случаи на хранителни нарушения в семейството, като анорексия или булимия.
– Упражняват професия или спорт, при които се набляга на размера на тялото – балет, гимнастика и др.
– Се стремят винаги да бъдат перфектни, никога не се чувстват задоволени от постиженията си или пък са твърде притеснителни.
– Изживяват тежък период – например развод, загуба на любим човек и т.н.
Какви са симптомите?
Обикновено страдащите от анорексия ревностно отричат, че имат проблем. Те наистина вярват, че е така и не гледат реално на нещата. Обикновено техните близки търсят лекарска помощ вместо тях. Ето и някои от симптомите на анорексията:
– Теглото на болния е много по – ниско от нормалното.
– Анорексиците изпитват панически страх от напълняване. Те отказват да поддържат нормалното за здрав човек тегло.
– Пациентите мислят, че имат наднормено тегло, дори когато са слаби.
– Обсебени са от мисли за храна, тегло и диети.
– Стриктно следят количеството на храната, която приемат.
– Непрекъснато правят упражнения за отслабване, дори когато не се чувстват добре.
– Повръщат или използват слабителни и диуретици, за да избегнат повишаване на теглото.
Как се поставя диагнозата?
Най – често диагностицирането на анорексията става, като лекарят сравни теглото на пациента с това на здрав човек на същата възраст и височина. Преглеждат се и сърцето, белите дробове, измерва се кръвното налягане, търсят се проблеми по кожата и косата, каквито биха могли да са причинени от недостатъчен прием на храна. Може да се назначат кръвни тестове и/или рентгенография.
Лекарят се интересува и от това как се чувства пациентът, тъй като често при хранителните нарушения играят роля различни депресивни състояния.
Какво е лечението?
Анорексията е състояние, което задължително трябва да бъде лекувано. Дори и при най – малки симптоми трябва да се потърси лекарска помощ, тъй като лечението в ранна фаза дава най – големи шансове за излекуване.
Провеждането на навременно лечение помага на пациента да достигне здравословно тегло и да го задържи. Чрез него се усвояват и добри хранителни навици и болният започва да се чувства по – добре в тялото си. Тъй като анорексията е както физическо, така и психологическо заболяване, с пациента може да работи екип от лекар, диетолог и психолог.
Ако теглото е силно понижено може да се наложи провеждането на болнично лечение.
Борбата с анорексията продължава дълго и много често се случва човек да се върне към вредните, нездравословни навици. Затова е много важно проблемът бързо да бъде осъзнат и да се потърси помощ навреме.
Какво трябва да направим, ако мислим, че някой има анорексия?
Ако това е вашето дете – говорете с него, обяснете защо сте разтревожени. Важно е да покажете загриженост и съпричастност. Проведете консултация с лекар или психолог, за да сте сигурни какво точно се случва.
Ако става въпрос за ваш познат/а – говорете с някой, който може да прецени дали има промяна спрямо предишното състояние на този човек – родител, учител, лекар. Страдащите от това заболяване може да настояват, че нямат нужда от помощ, което не е вярно. Колкото по – скоро започнат лечение, толкова по – бързо ще бъдат отново здрави.