Ужас, анорексия!

            Всички сме виждали хора, които изглеждат сякаш наскоро са били спасени от концлагер – на улицата, по телевизията, пред компютъра. Знаем и, че това се нарича анорексия, най – често си казваме „те са си виновни” и ги отминаваме/сменяме канала. Дали обаче това наистина е така? В този материал ще предложим малко повече информация за анорексията – какво представлява, от какво се причинява, как се лекува. И не на последно място – надяваме се да стане ясно, че тези хора са болни, а не са се докарали  до това състояние по собствено желание.

 Какво представлява анорексията?

Анорексията (анорексия нервоза) е вид хранително нарушение. Хората, които страдат от него имат непрекъснат страх от напълняване. Те ограничават значително количеството на приеманата храна и могат да станат опасно слаби.

Анорексията засяга както тялото, така и ума. Тя може да започне чрез диети, но после излиза от контрол и добива застрашителни размери. Болните започват да мислят през цялото време за храна, диети и непрекъснато да обръщат внимание на теглото си. Те имат изкривена представа за начина, по който изглеждат – дори да им се казва, че са слаби, те виждат дебел човек в огледалото.

Анорексията най – често започва през тийнейджърските години. Характерна е и за двата пола, но много по – често се среща при жените. Ранното лечение на заболяването може да бъде много ефективно, но ако то не се проведе навреме, анорексията може да се превърне в проблем за цял живот. Усложненията могат да бъдат много сериозни – изтъняване на костите (остеопороза), увреждане на бъбреците и проблеми със сърцето. Те могат да доведат до смърт при някои пациенти.

Задължително е да се обърне внимание на заболяването в ранна фаза, защото с напредването на проблема справянето с него става все по – трудно.

Кои са причините за възникването на анорексия?

Хранителните нарушения са комплексни и не е напълно изяснено кое точно ги причинява. Те могат да се дължат на смесица от фактори – фамилна обремененост, социални фактори, индивидуални особености и т.н.

По – голяма вероятност да се разболеят от анорексия нервоза има при хора, които:

–          Имат случаи на хранителни нарушения в семейството, като анорексия или булимия.

–          Упражняват професия или спорт, при които се набляга на размера на тялото – балет, гимнастика и др.

–          Се стремят винаги да бъдат перфектни, никога не се чувстват задоволени от постиженията си или пък са твърде притеснителни.

–          Изживяват тежък период – например развод, загуба на любим човек и т.н.

Какви са симптомите?

Обикновено страдащите от анорексия ревностно отричат, че имат проблем. Те наистина вярват, че е така и не гледат реално на нещата. Обикновено техните близки търсят лекарска помощ вместо тях. Ето и някои от симптомите на анорексията:

–          Теглото на болния е много по – ниско от нормалното.

–          Анорексиците изпитват панически страх от напълняване. Те отказват да поддържат нормалното за здрав човек тегло.

–          Пациентите мислят, че имат наднормено тегло, дори когато са слаби.

–          Обсебени са от мисли за храна, тегло и диети.

–          Стриктно следят количеството на храната, която приемат.

–          Непрекъснато правят упражнения за отслабване, дори когато не се чувстват добре.

–          Повръщат или използват слабителни и диуретици, за да избегнат повишаване на теглото.

Как се поставя диагнозата?

Най – често диагностицирането на анорексията става, като лекарят сравни теглото на пациента с това на здрав човек на същата възраст и височина. Преглеждат се и сърцето, белите дробове, измерва се кръвното налягане, търсят се проблеми по кожата и косата, каквито биха могли да са причинени от недостатъчен прием на храна. Може да се назначат кръвни тестове и/или рентгенография.

Лекарят се интересува и от това как се чувства пациентът, тъй като често при хранителните нарушения играят роля различни депресивни състояния.

Какво е лечението?

Анорексията е състояние, което задължително трябва да бъде лекувано. Дори и при най – малки симптоми трябва да се потърси лекарска помощ, тъй като лечението в ранна фаза дава най – големи шансове за излекуване.

Провеждането на навременно лечение помага на пациента да достигне здравословно тегло и да го задържи. Чрез него се усвояват и добри хранителни навици и болният започва да се чувства по – добре в тялото си. Тъй като анорексията е както физическо, така и психологическо заболяване, с пациента може да работи екип от лекар, диетолог и психолог.

Ако теглото е силно понижено може да се наложи провеждането на болнично лечение.

Борбата с анорексията продължава дълго и много често се случва човек да се върне към вредните, нездравословни навици. Затова е много важно проблемът бързо да бъде осъзнат и да се потърси помощ навреме.

Какво трябва да направим, ако мислим, че някой има анорексия?

Ако това е вашето дете – говорете с него, обяснете защо сте разтревожени. Важно е да покажете загриженост и съпричастност. Проведете консултация с лекар или психолог, за да сте сигурни какво точно се случва.

Ако става въпрос за ваш познат/а – говорете с някой, който може да прецени дали има промяна спрямо предишното състояние на този човек – родител, учител, лекар. Страдащите от това заболяване може да настояват, че нямат нужда от помощ, което не е вярно. Колкото по – скоро започнат лечение, толкова по – бързо ще бъдат отново здрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.