Автоматизъм на сърцето

Автоматизмът е самостоятелното, независимо от съз­нанието командване. Всички знаят, че дейността на сърцето не е подчинена на нашата воля. Ние не можем, както това правим със скелетната мускулатура, да регулираме волево неговата дейност.

Свиванията на сърцето се извършват под влиянието на импулси, които произхождат от самото сърце. Импулсите се изработват и излъчват от една част, наречена синусов възел. Този възел е съставен от специална тъкан и се намира на мястото, където горната куха вена се влива в дясното предсърдие. Синусовият възел прави от сърцето самостоятелен, са­морегулиращ се орган със собствена командна центра­ла. Синусовият възел налага на по-долу разположените центрове, които също могат да произвеждат импулси, своята собствена честота на излъчване — 60—90 в минута.

Ако по някакъв начин синусовият възел престане да работи, неговата функция се поема от друг, разположен по-долу възел — възела на Ашоф-Тавара. Честотата на импулсите от възела на Ашоф-Тавара е около 40 в ми­нута.

Ако и този възел бъде унищожен, изработването на импулсите се поема от снопа на Хис или неговите разклонения. Той изхожда от възела на Ашоф-Тавара, пре­косява преградата между предсърдията и камерите и продължава в преградната стена между двете камери. При нормални условия по него се провежда възбудата. Двете разклонения на снопа на Хис се наричат бедра на Тавара. Те се делят все повече и се стига до малки нишки — влакна на Пуркиние. Тези влакна осъществяват непосредствената връзка на проводната система с влакната на сърдечния мускул.

И така снопът на Хис при нормални условия про­вежда възбудата от синусовия възел. Когато синусовият възел и възелът на Ашоф-Тавара са унищожени, тогава сам снопът на Хис, бедрата на Тавара или техните раз­клонения поемат диригентската палка. Само че про­водната система в камерите е значително по-тромава. Тази дейност не й е свойствена при нормални условия.

Тя я върши, но бавно. Произвежда около 30 импулса в минута. Макар и с бавна честота, но сърцето се свива.

При своята работа следователно сърцето разполага с тройно осигуряване. Когато поради заболяване са изключени от дейност синусовият възел и възелът на Ашоф-Тавара и като водач на сърцето е включена проводната система на камерите, с тези 30 импулса, които се изпращат в сърцето, се осигурява само един минимум от изискванията на кръвообращението. В такива случаи заболелият човек е с твърде ограничена трудоспособ­ност.

Автоматизмът на сърцето му позволява да работи и вън от тялото в случай, че му бъдат осигурени хра­нителни вещества.