Физиология на кръвоносните съдове

кръвоносни съдовеКръвоносните съдове биват: артерии, артериоли (малки артерии), вени, венули (малки вени) и капиляри с артериална и венозна част.

В артериите кръвта се движи в посока от сърцето към органите на човешкото тяло. Най-голямата артерия —аортата, излиза от кухината на лявата камера. Ар­териите, като се започне от аортата, постепенно се раз­клоняват и се получават артерии с все по-малък ка­либър, докато се стигне до най-малките артерии (артериолите). Те от своя страна преминават в най-мал­ките кръвоносни съдове — капилярите.

В артериите тече яркочервена, наситена с кислород артериална кръв. Изключение прави само белодробната артерия, в която тече тъмночервена, венозна кръв.

Артериите имат формата на тръбички и са с различен диаметър. Стената им се състои от три слоя: външен — изграден от съединителна тъкан, среден — от мускулна тъкан (която, като се свива, намалява диаметъра на артерията), и вътрешен (ендотел), който е в непос­редствен контакт с кръвта.

Когато ендотелът, който е съставен от плоски клетки, се повреди по някакъв начин, например от атероскле­роза, могат да се образуват съсиреци (тромби), които причиняват стеснение на артерията или дори запушване. Това може да доведе до значителни нарушения в кръ­вообращението — инфаркт на миокарда, мозъчен удар и др.

Венозната система започва от капилярите, от които кръвта се влива във венулите, които постепенно се сли­ват във вени с по-голям калибър, докато се стигне до най-големите вени — горна и долна куха вена. Те завършват в дясното предсърдие. Повечето от венитевървят успоредно с артериите. Някои от вените, които са разположени повърхностно, се виждат.

Във вените кръвта е тъмночервена, защото кисло­родът е отдаден на тъканите. Изключение правят само белодробните вени, в които тече наситена с кислород артериална кръв.

Вените имат същия строеж както артериите, но тех­ните стени са значително по-тънки. Те се разтеглят много по-лесно. Някои от вените (напр. на мозъчните обвивки) не притежават мускулен слой. За разлика от артериите средната им обвивка е развита по-слабо и липсват еластични влакна, а външната обвивка съдържа повече съединителна тъкан. Поради това венозната сте­на в сравнение с артериалната е по-мека и по-малко еластична. Вените притежават джобовидни клапи, кои­то не позволяват връщането на кръвта обратно и по този начин улесняват движението й към сърцето. Осо­бено важна е ролята на тези клапи за вените на краката. Съкращаването на мускулите на тялото (при физическа работа, ходене, гимнастика и др.) спомага за оттичането на кръвта по вените.

Регулирането на количеството кръв, което преминава през органите, се извършва от артериолите, които в зависимост от нуждите на органа, който кръвоснабдяват, се разширяват или се стесняват и по този начин пропускат повече или по-малко кръв.

Разклоненията на артериите и вените се съединяват помежду си, т.е. клон на артерия с друг, съседен клон на артерия, или клон на вена с друг, съседен клон на вена. Това съединение се осъществява посредством т.нар. анастомози. В случаите, когато се наруши при­токът на кръв (по артериите) или оттичането (по вените) в резултат на нараняване, при атеросклероза, притис­кане от тумор и др., кръвообращението се възстановява, като се заобикаля мястото на стеснението или непро­ходимостта чрез анастомозите.

Разклоненията на артериите и особено на вените са различни. Съществуват множество вариации на тези разклонения. Сгънете пръстите на двете си ръце в юмрук. Поставете юмруците си един до друг, като наблюдавате тилната им част. Вените, които прозират през кожата на двете китки, имат различен рисунък. Това е още по-подчертано при сравняването на този рисунъкприразличните хора.

Капилярите са най-малките кръвоносни съдове. Те могат да се видят само под микроскоп. Стените им са изградени от един пласт плоски клетки. Дължнната им е около 0,5 мм, а диаметърът — 8 до 20 микрометра

Артериалните капиляри образуват гъста мрежа в органите и тъканите и преминават във венозните ка­пиляри, които, като се съединяват помежду си дават началото на венулите. Съединението на последните помежду им води до образуването на вените.

Броят на капилярите е много голям — 100-150 млрд., с обща дължина 100 000 км. В тъканите не всички капиляри са отворени. Известна част от капилярите се отварят само по време на усилена и продължителна работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.