Трънка – Prunus spinosa

Трънка Prunus-spinosa

Латинско име на трънка

Prunus spinosa – Сем. Rosaceae

Други български имена на трънка

Имена на чужди езици на трънка

blackthorn, sloe (английски); epine noire, prunellier, prunier (френски); gewohnliche Schlehe, Schlehdorn, Schwarzdorn(немски); prugnolo, spino nero (италиански); ciruelo silvestre, endrino, espino negro (испански)

Разпространение на трънка

Из храсталаците край пътищата, по су­хите и каменливите места, много често из цялата страна.

Описание на трънка

Бодлив, силно разклонен храст, висок 1—3 м; многобройните клонки са почти хоризонтални и завършват с остър бодил; кората е тъмносива. Листата са сравнително дребни, с къси дръжки, широкоелиптични. Цветовете са бели, единични или по 2—3, с добре оформена дръжка. Плодът е тъмносин, костилков, с восъчен налеп, в диаметър около 10 мм. Цъфти март—април.

Дрога (Използваема част) на трънка

Цветовете (Flores Pruni spinosae).

Съдържание (Химичен състав) на трънка

Цианогенен гликозид, флавоновия гликозид кемферин и неговия агликон кемферол.

Действие и приложение на трънка

Цветът на трънката действува диуретично и леко лаксативно (действие на флавоните). Препоръчва се при запек и стомашни колики.

Прилага се под форма на студена настойка: 2 чаени лъжички цветчета се наставят на студено с 1 чаша вода в продължение на 8 часа (доза за 1 ден).

Българската народна медицина прилага под форма на отвара и листата на трън­ката като диуретично средство, при обриви на кожата и възпаление на бъбреците и пикочния мехур; отварата от кората на стъблото, а също и отварата от плодовете с червено вино се използуват при диария.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.