Първа помощ при увреждане на нервната система

увреждане на нервната системаПри различните видове наранявания бива засегната и нервната система, като се почне с увреждания на нервни влакна и чувствителни телца в кожата и се стигне до повреди на големи нервни клонове, гръбначния и главния мозък. Ето защо и явленията, с които реагира нервната система на човека при нараняване, са различни. При всяко нараняване се чувствува болка, която е по-голяма, когато се засегнат по-големи части от кожата или клонове на отделни нерви.

Волевите усещания (болката) възникват под действието на дразнители, които довеждат до повреждане или разрушаване на тъканите. Волевата, чувствителност на кожата се характеризира с това, че е точна поради богатото снабдяване на кожата със сетивни нерви и нервни окончания под епидермиса й.

Твърде силните болки могат да доведат до дълбоки нарушения на регулаторната дейност на централната нервна система, което води до рязко понижаване на кръвното налягане, на сърдечната дейност и до шок.

Водещо значение за болката има кората на главния мозък и по рефлекторен ггьт може да бъде предизвикана или потисната дадена болка. Този факт и промените, които болката може да предизвика във функциите на организма, трябва винаги да се имат предвид от даващия първа помощ, за да вземе той бързи мерки за предотвратяване на болката при различните наранявания и травми на тялото.

Нараняванията и уврежданията на нервната система може да се групират в 3 групи:

  • Увреждане на главния мозък.
  • Увреждане и нараняване на гръбначния стълб.
  • Увреждане и нараняване на отделните нерви.

Увреждане на главния мозък

Главният мозък е особено чувствителен към увреждания и нарушаване на правилното му кръвно оросяване. Мозъчните клетки реагират спрямо всяко нарушаване на тяхното хранене и това се отразява и на дейността им.

При леко нарушаване на мозъчното кръвооросяване се изпада в немощ и замайване, но реакцията към външните явления е още запазена. Дишането и сърдечната дейност са нормални.

При по-големи увреждания на мозъка се изпада в несвяст, при което състояние настъпва безсъзнание и жизнените явления се изразяват във все още видимо запазено дишане и работа на сърцето. Ако състоянието на безсъзнание се задълбочи, тогава сериозно се нарушават дишането, сърдечната дейност и кръвообращението, които достигат до пълно затихване и не могат да се установят никакви жизнени прояви.

В такива случаи признаци за живот се търсят най-внимателно:

  1. опипва се пулсът, преслушва се сърцето с ухо на самите гърди и се следи за движението на гръдния кош и корема;
  2. поставя се пред отворената уста на пострадалия студено огледало, което се замрежва, ако пострадалият е още жив и диша;
  3. поднася се пред отворената му уста запалена клечка кибрит в закрито помещение или при спокойно време на открито: пламъкът ще се движи от дишането;
  4. приближава се и се отдалечава силна светлина към отвореното око на пострадалия и се следи за свиването и разпускането на зеницата (признак на живот);
  5. притиска се с два пръста отстрани очната ябълка: при живия зеницата остава кръгла, при починалия — продълговата;
  6. един пръст на ръката се пристяга с конец (канап). При живия пристегнатият пръст почервенява, след това посинява. При мъртвия остава без промяна.

Това състояние трябва да се установи бързо за да се започне според случая незабавно със спасителните похвати за първа помощ — изкуствено дишане и масаж на сърцето.

Причините за едно или друго увреждане на главния мозък могат да бъдат:

а) Механично сътресение на нервните клетки на мозъка, което води до повърхностно или задълбочено спиране на неговите функции; при такова състояние имаме мозъчно сътресение, чиито главни признаци са загуба на съзнание, повръщане и загуба на паметта. Такова сътресение се получава от падане, удар по главата и други.
б) Подобни явления могат да настъпят и при натиск върху мозъчната маса вътре в самата черепна кухина, която е чувствителна и към най-малки притискания. Те могат да се причинят от кръвоизлив в черепната кухина поради разкъсване на кръвоносен съд, при счупване на костите на черепа, пропукване на затвърдялата артерия у стари хора поради артериосклероза и др.

Първата долекарска помощ се изразява в похвати за съживяване и предпазване от усложнения според случая и болестните явления — промени в съзнанието, дишането и сърдечната дейност.

Главният мозък е много чувствителен към намаляване на кислорода в кръвта. Причина за това може да бъде намаленият приток на кръв към главата от притискане на водещите артерии или в други случаи поради общо намаляване на кислорода в кръвта при отравяния с промяна на хемоглобина или при белодробни и сърдечни заболявания, придружени с нарушение в кръвообращението. Доброто кръвооросяване на мозъка се нарушава, когато човек стои дълго време прав и голяма част от кръвта изостава в кръвоносните съдове на коремните органи и краката. В такова състояние лицето е бледо и поради по-малкия прилив на кръв към мозъка при влошаване може да се получи падане в несвяст, понеже пострадалият не владее своята мускулатура (колапс).

В други случаи при голям прилив на кръв към главния мозък последният реагира с промяна на своите функции по ради увеличеното налягане в черепната кухина. Това състояние също довежда до падане в безсъзнание, както е случаят при слънчев и топлинен удар. При топлинен удар тялото общо се е прегряло при невъзможност да се охлади (неподходящо облекло, топло и влажно време и др.). При слънчев удар слънчевите лъчи пряко въздействат върху незащитената глава и оттам върху главния мозък, поради което се получава прегряване на мозъка с дразнене, което довежда до безсъзнание.

Увреждане на гръбначния моък

Увреждането на гръбначния мозък според мястото на нараняването довежда до парализи в различни части на тялото, които често имат смъртен изход.

При повреда на гръбначния мозък в областта на III, IV и V шиен прешлен се явява спиране на дишането и може да последва смърт. При повреда на други части на гръбначния мозък според мястото на нараняване на гръбначния стълб и степента на повредата на гръбначния мозък под мястото на увреждането могат да настъпят следните яления: безчувственост или парализа на крайниците и смущения при уриниране и ходене по голяма нужда. При пълно прекъсване целостта на гръбначния мозък настъпват бързо тежки явления от парализа на вътрешните органи.

Увреждане на отделни неврони

При увреждане на отделни клонове на нервите също се случват парализи на органите и мускулите, които се инервират от повредения нервен клон. Болката при повреда на големите нервни клонове може да доведе до шок.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.