Причини за повишаване на телесната температура

temperaturaПовишената температура е един от най-честите и важни общи симптоми, отразяващи началото и протичането на дадено заболяване.

Повишената температура е винаги болестен признак! Тя е израз на разстроена регулация на топлинната обмяна в организма. Отделяните от бактериите и вирусите вещества, както и образуваните в хода на болестния процес продукти в човешкия организъм действат върху терморегулаторния център. Те водят до неговата пренагласа към по-високо температурно равнище. Организмът „усеща“ по-високата температура като нормална и се стреми да я поддържа в тези по-високи стойности. Това се постига чрез допълнително образуване на топлина, чрез мускулна работа (тръпки, разтрисане), чрез намалено отдаване на топлина („гъша кожа“). Началото на всяко покачване на температурата се отличава с тръпки и усещане на студ. Затоплянето и изпотяването са характерни за спадането на температурата. Това трябва да се знае, тъй като точно във фазата на покачване на температурата чувството за студ премахва усещането за налична треска! Температурата задължително трябва да се измерва! Усещането на известно затопляне не е доказателство, че температурата е повишена!

Треската има определено физиологично значение. Повишената телесна температура води до ускоряване на обмяната на веществата и жизнените процеси, както и до ускоряване на протичащите защитни явления в организма. Повишената температура може да повлияе благоприятно върху оздравителния процес! Това важи обаче за умерено повишената температура, до около 38 °С. Значителното и продължително повишение на температурата може да доведе до усложнения, особено в детската възраст. В никакъв случай не трябва да се посяга прибързано и необмислено към понижаващи температурата лекарствени средства. Снемането на температурата не лекува заболяването. Постига се само повлияване на един отделен симптом. Освен това се потиска естествената реакция на организма, с което е възможно да се улесни размножаването на болестотворните микроорганизми.

При повишаване на температурата болният трябва да бъде грижливо наблюдаван. Всички отбелязани признаци, както и промените в температурата да се записват.

Болни в трескаво състояние трябва винаги да поемат достатъчно течности. При потенето и с издишвания въздух се губи толкова много вода, че отделяната урина е силно концентрирана, поради което е по-тъмна. Това не е допълнително усложнение, а се обяснява със загубата на вода. Треската натоварва организма независимо от това, че повлиява благоприятно защитните процеси. Болният в трескаво състояние не бива да бъде подлаган на допълнително натоварване. Това може да доведе до нарушения в регулацията на кръвообращението.

Болните с повишена температура трябва да бъдат на легло! Постелннят режим осигурява възможно най-малко физическо натоварване.

Свалянето на повишената температура се постига чрез прилагането на физиотерапевтични и лекарствени средства. Когато температурата не е много висока и общото състояние не е силно увредено, хладните обвивания са за предпочитане. При температура около и над 40 °С трябва задължително да се потърси съветът на лекаря! Разчитането единствено на домашното обслужване може да доведе до застрашаващи живота усложнения.

Температурата на тялото дава указания на лекуващия лекар за състоянието на болния. Нормалната температура е 36— 37 °С. По правило температурата се измерва два пъти дневно — сутрин около 7 часа и следобед около 17 часа. Опитът показва, че по това време се измерват най-ниските, съответно най-високите-стойности. Лекарят може да нареди допълнително измерване на температурата в определени от него интервали.

За измерване на температурата се използва максимален термометър. Той се дезинфекцира след всяка употреба.

Измерване на температурата в подмишничната ямка

При възрастни хора измерването обикновено се извършва в подмишничната ямка след предварителното й подсушаване с чиста кърпа (това често се пропуска!). След това термометърът се поставя така, че живачният резервоар да бъде добре обхванат. Болният притиска плътно мишницата към гръдния кош. След 5 мин термометърът се изважда и отчетената стойност се записва.

Измерване на температурата в правото черво

При измерване на температурата в правото черво термометърът се натопява в студена вода, след което се вкарва с предпазливи въртеливи движения в ануса, като болният е легнал в странично положение. Малки деца се поставят по гръб. Повдигат се крачетата, като термометърът се придържа с ръка, докато трае измерването. Възрастният болен се подканва да не извършва никакви движения по време на измерването на температурата, за да не се счупи термометърът, при което парчета стъкло могат да наранят правото черво. Накрая термометърът се почиства грижливо и се дезинфекцира, а отчетената стойност се записва.

Нормални стойности на температурата в правото черво

Трябва да се знае, че температурата в правото черво е с около 0,3 до 0,5 °С по-висока от тази, измерена под мишницата. По-голямата разлика е важно указание за налично коремно заболяване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.