Мехунка – Physalis alkekengi

Латинско име на мехунка

Physalis alkekengi – сем. Solanaceae – картофови

Други български имена на мехунка

лазарово цвете, пукалче, червено биле

Имена на чужди езици на мехунка

Chinese-lantern, Japanese-lantern, red-flesh Cape-gooseberry, winter-cherry (английски); alkekenge, coqueret (френски); Blasenkirsche, Lampionblume (немски); alquequenje, capul?, vejiga de perro (испански)

Разпространение на мехунка

Среща се на Балканския полуостров, в Мала Азия и Средна и Южна Европа. В България расте сред редките гори и сенчестите храсталаци, край лозята, синорите и предимно в топлите части на страната.

Описание на мехунка

60-сантиметрово многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и изправено, слабо разклонено стъбло. Листата в горната му част са целокрайни или назъбени, с яйцевидна форма, срещуположни и имат дръжки. Долните листа са последователни, единични, покрити с власинки и са дълги до 10см. От Април до Юни цъфти с едри, зеленикавобели, единични цветове, които са разположени в пазвите на горните листа. Чашката е 5-зъбеста, сраснала, с формата на звънче. Зъбчетата се събират на върха и обвиват плода след оплождането. При узряването ципестата мехунка става оранжево-червена. Венчето има 5 листа, сраснало е като паничка. Бледозелено на цвят. Тичинките също са 5. Ражда оранжеви кълбести ягоди, които са разположени по дъното на мехунките. Семената са много.

Дрога (Използваема част) на мехунка

През Септември се берат узрелите плодове (Fructus Alkekengii).

Съдържание (Химичен състав) на мехунка

Захари, лимонена, винена и яблъчна киселина, физалиен (горчиво вещество), алкалоиди, каратиноиди, криптотоксин и заексантин (червени багрила), мазнини. В плодовете се открива много витамин С, а в стъблата дъбилни и слузни вещества.

Действие и приложение на мехунка

Вътрешно се приема като пикочогонно или болкоуспокояващо средство срещу камъни в бъбреците и пикочния мехур, гнойни пикочни възпаления и затруднено уриниране. Помага още при подагра, шипове, ревматизъм, болки в ставите, стомаха или червата, хемороиди, анемия, жълтеница и малария. Има епителизиращо действие, подпомагайки растежа на покривната тъкан. Външно се използва пепелта от изгорелите плодове. Прави се мехлем, с който се мажат лишеи и кожни обриви. От листата се прави запарка или гаргара против зъбобол.

Приготвяне на мехунка

Около 30 грама сушени плодове се варят в 500мл вода и се прежеждат след изстиване. Отварата стига за 2 дни, като се препоръчва да се пие на глътки. Алтернативно може да се ядат по 15-ина пресни плода от мехунка или да се пие по 20гр сок от тях.

Внимание: Яжте само плодовете, без мехурестата чашка. Тя е отровна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.