Лечение на хипертонията

кръвоносни съдовеЗа лечението на хипертоничната болест в началните стадии с успех се използуват физическите упражнения и леките видове спорт без състезателен характер. Те предизвикват положителни емоции и са добра почивка за централната нервна система. С напред­ването на болестта и при появата на усложнения се налага да се ограничи физическата активност. Дозираните упражнения и лечебната физкултура намират широко приложе­ние и при лечението на хипертоничната болест.

При хора с начална и умерена хипертония артериалното налягане може да се нормализира без медикаменти, ако се намали дневното количество на готварска сол в храната до 4—5 г за продължително време — навик, който трябва да остане за цял живот. Това ограничение означава храната да се приготвя без сол и да се ограничава упот­ребата на млечни продукти, колбаси, консервирани меса и риби, маслини и пр. В по-напредналите стадии на хипертонията, за да се получи резултат, е необходимо още по-рязко ограничение на готварската сол, но такъв режим трудно се понася от болните.

Ако болен с лекостепенна хипертония при спазване на хранителния режим с едновременно редуциране на наднормената телесна маса и умерено физическо на­товарване арте­риалното налягане не се нормализира в продължение на три месеца, се налага да се започне лечение с ме­дикаменти, понижаващи артериалното налягане.

Диуретици

С помощта на диуретиците, чрез урината се отделя по-голямо количество натриеви йони и задържаната от тях вода в организма. Това са средствата, с които по правило се започва лечението на артериалната хипертония при въз­растните хора. При условие, че не се получи ре­зултат при достатъчно продължително лечение, по преценка на лекаря се прибавя и друго понижаващо артериалното налягане средство. При умерена дозировка надиуретиците много рядко се наблюдава хипокалиемия, която да изисква коригиране с назначаване на калиеви препарати.

При пациенти под 60-годишна възраст, при които ар­териалната хипертония се дължи по-често на увеличен сърдечен дебит, по-добър резултат се получава от т. нар. бетаблокери, които забавят сърдечната дейност, намаляват сърдечния дебит и блокират катехоламините. Когато лечението само с бетаблокер не даде задоволителен резултат, вторият медикамент, който се добавя, е диуретик.

Периферни вазодилататори

При резистентните на обичайното медикаментозно лечение хипертонии се прибягва до периферните вазодилататори. Те понижават периферното съдово съпро­тивление и с това понижават артериалното налягане.

Ако и лечението с тройна комбинация не даде резул­тат, могат да се използуват по-мощни адренергични блокери.

Комбинирани лекарствени средства

Има и много комбинирани лекарствени средства. Ретизидът и бринердинът представляват комбинация на резерпин със салуретик. Хлофадонът е комбинация на хлофазолин със салуретик. Има и немалко комбинации на бетаблокери със салуретик. Салуретиците усилват действието на всички понижаващи артериалното на­лягане медикаменти.

В напредналите стадии на хипертоничната болест когато са настъпили органични изменения в кръвоносните съдове на сърцето, мозъка, бъбреците и другите органи, лечението е по-трудно и резултатите от него са по-незадоволителни. Тогава се налага по преценка на лекаря да се увеличава дозировката на предписаното лекарство или да се комбинират няколко хипотензивни средства.

При високостепенните хипертонии се използват тройни комбинации, като към диуретика и бетаблокера се прибавя вазодилататор или адренергичен блокер със силен хипотензивен ефект. Стъпаловидният подход при комбинираното медикаментозно лечение дава възмож­ност да се получи максимален ефект с по-малка доза на всяка една от съставките.

При напреднала възраст

При хипертониците в напреднала и старческа възраст с данни за изразена мозъчна атеросклероза трябва да се избягва рязкото понижение на артериалното наля­гане, защото може да се наруши мозъчното кръвоо­бращение. Някои от лечебните средства предизвикват по-силно понижение на артериалното налягане в право положение на пациента, т. нар. ортостатизъм, който трябва да се взема предвид.

Умерената изолирана систолична хипертония, често наблюдавана при старите хора, при които систоличното на­лягане достига 160—170 мм живачен стълб, а диастоличното налягане е нормално (под 90 мм) или дори понижено, не се нуждае от лечение.

Основното правило при лечението на артериалната хипертония е то да се провежда системно и упо­рито месеци и години наред без прекъсвания, а много често то продължава и до края на живота. Естествено под влияние на лечението артериалното налягане в по­вечето случаи се нормализира и болните много честопо свое усмотрение решават да прекъснат лечението. В резултат след няколко дни или седмици то отново се покачва, но тъй като, както бе подчертано, болните обикновено нямат оплаквания, те остават дълго време без лечение. Ето защо при нормализиране на арте­риалното налягане под влияние на лечението може да се намали дозата на лекарството или да се разреди неговото приемане, но в никакъв случай да не се пре­късва напълно.

Колкото по-дълго време артериалното налягане се поддържа на по-ниски стойности или в границите на нормата, толкова повече се забавя или напълно се из­бягва хипертрофията на лявата сърдечна камера и развитието на атеросклерозата. При болни, при които са се появили пристъпи на стенокардия, разбира се, към лечението се прибавят антистенокардни средства, а при развила се сърдечна недостатъчност — дигиталисови препарати и диуретици.

За болните с хипертонична болест са подходящи ку­рортите с неголяма надморска височина, мек климат и нерезки метереологични колебания. Добри резултати се получават и от морските курорти, но трябва да се избягват най-горещите месеци и продължителното из­лагане на слънце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.