Лечебен пореч – Nasturtium officinale R. Br.

Nasturtium-officinale лечебен пореч

Латинско име на лечебен пореч

Nasturtium officinale – Сем. Cruciferae — Кръстоцветни

Други български имена на лечебен пореч

Имена на чужди езици на лечебен пореч

watercress (Английски); cresson d’eau, cresson de fontaine (Френски); Brunnenkresse, echte Brunnenkresse (Немски); berro (Испански)

Описание на лечебен пореч

Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се стъбло и прносновни издънки. Стъблото е ръбесто, кухо, разклонено, голо. Листата са текоперести, с 2—7 двойни листчета, голи; връхното листче е по-голямо и с дръжка; листчетата са с ъгловато изрязан ръб или целокрайни. Цветовете са разположени в гроздовидни съцветия по разклоненията на стъблото. Те имат устройството на другите кръстоцветни. Чашелистчетата (4 на брой) са широко разтворени. Венечните листчета (4 на брой) се бели, дълги 4 мм, по-дълги от чашечните. Тичинките са с жълти прашници. Плодът е кръгла права шушулка и е без жилки по повърхността. Цъфти през втората половина на пролетта и през цялото лято.

Разпространение на лечебен пореч

Край по-големите извори, разливите на рекички и по-чистите заблатени места в различните части на страната.
Характерни свойства
Листата и стъблото на цъфтящото растение притежават при смачкване остър парлив вкус, подобен на вкуса на ряпа.

Дрога (Използваема част) на лечебен пореч

Пресните листа на цъфтящото растение след изсушаване губят действието си (Folia Nasturtii).

Съдържание (Химичен състав) на лечебен пореч

Листата на пореча съдържат гликозид, който при разлагането си отделя сярно етерично масло, подобно на синапеното; съдържа още витамините А (провитамин), С и D (провитамини) и следи от йод.

Действие и приложение на лечебен пореч

Листата на пореча са полезна , пролетна салата. Лечебните свойства се дължат на съдържанието на ви-тамини, особено на витамин С. Препоръчват се при хронични кожни изриви, анемия, сърбящи кожни екземи, възпаления на лигавицата на устата. Пресните листа се предписват и при заболявания на пикочния мехур, на жлъчния мехур, при хронични катари на дихателните пътища, при заболявания на щитовидната жлеза и при скрофули.
Листата се употребяват в прясно състояние като салата — по една- две шепи на ден в продължение на 3—4 седмици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.