Жълт шибой – Cheiranthus cheiri

жълт шибой Cheiranthus-cheiri

Латинско име на жълт шибой

Cheiranthus cheiri L. —  Сем. Cruciferae

Имена на чужди езици на жълт шибой

wallflower (английски); giroflee, revenelle, velard (френски); Goldlack (немски); violacciocca (италиански)

Разпространение на жълт шибой

Шибоят е средиземноморско растение. У нас навсякъде се култивира като градинско декоративно растение.

Описание на жълт шибой

Многогодишно тревисто растение, високо до 60 см, с разклонен корен и одървеняло, в основата си разклонено, ръбесто и мъхнато стъбло. Листата са ланцетни, целокрайни или от двете страни са с по 1—2 зъбеца. Цветовете са събрани по върховете на стъблените разклонения; притежават приятна, остра миризма; устроени са както у другите кръстоцветни. Венечните листа са дълги 20—25 мм, златисто-жълти до оранжевожълти. Плодът е шушулка, дълга до 6 см и широка 3 мм, с много семена. Цъфти в началото на лятото.

Дрога (Използваема част) на жълт шибой

Сухите цветове (Flores Cheiranthi). Препоръчва се употребата и на пресните листа и цветове.

Съдържание (Химичен състав) на жълт шибой

Цветовете съдържат 0,06% етерично масло, флавонолите кверцетин и изорамнетин и фермента мирозин. Семената съдържат около 0,015% хейротоксин и хейрозид — гликозиди със сърдечно действие, подобно на действието на дигиталисовите гликозиди, веществото хейрантин и около 1,5% гликопейролин (тиогликозид, който при хидролиза отделя синапово масло) и около 20—26% тлъсто масло.

Сърдечно действуващи гликозиди съдържат и листата, като действието на пресните листа е по-подчертано.

Действие и приложение на жълт шибой

Запарка от цветовете (2 чаени лъжички на 1 чаша гореща вода) се препоръчва от народната медицина като средство при хроничен запек и чернодробни заболявания. Опитано е приложението на тинктура от пресни листа и от семена и при сърдечна недостатъчност. Хейротоксинът увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.