Дюля – Cydonia vulgaris

дюля Cydonia-vulgariaЛатинско име на дюля

Cydonia vulgaris Pers. — Сем. Rosaceae

Имена на чужди езици на дюля

quince (английски); cognassier, coing (френски); Quitte, Quittenbaum (немски); membrillero, membrillo (испански)

Разпространение на дюля

У нас се култивира навсякъде, а понякога и подивява.

Описание на дюля

Дърво, високо до 3 м, или храст. Листата са широко-овални, целокрайни, с къса дръжка, от долната страна сивобяло напластени. Цветовете имат петлистна чашка, петлистно бледорозово, несраснало венче и много тичинки. Плодникът е 5-листен, с долен 5-гнезден яйчник, напълно обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането чрез месесто разрастване оформя плода (полулъжлив плод). Плодът е доста голям, лимоненожълт, покрит с трихоми, особено когато е още неузрял. Цъфти във втората половина на пролетта.

Дрога (Използваема част) на дюля

Семената (Semen Cydoniae). В плода семената се намират в капсула, разделена на гнезда, а във всяко гнездо — по около 10 семена слепени в пакети. Семената при дъвкане отделят много слуз и издава миризма на горчиви бадеми.

Съдържание (Химичен състав) на дюля

В обвивката на семената се съдържа около 20% слузно вещество и около 0,40% цианогенен гликозид (амигдалин). Слузното вещество се състои от метилирани уронови киселини, уронови киселини и ксилоза.

Действие и приложение на дюля

Слузта, която се получава при накисване на целите семена на дюлята във вода (5 : 100), е ефикасно средство при възпаления на дихателните и храносмилателните органи и на кожата (при бронхити, гастроентерити и др., при изгорена и напукана кожа). Слузта се приготвя от цяло семе, за да се избегне разтварянето амигдалина, който се съдържа в ендосперма на семето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.