Бяла бреза – Betula pendula

бяла бреза Betula PendulaЛатинско име на бяла бреза

Betula pendula Roth. (В. alba L. p. p., В. verrucosa Ehrh) — Сем. Betulaceae

Имена на чужди езици на бяла бреза

European white birch, weeping birch (английски); bouleau pleureur (френски); betulla (италиански)

Разпространение на бяла бреза

Из горите, пожарищата и сечищата и по скалните места винаги като примес в букови и иглолистни гори по всички по-високи планини в България.

Описание на бяла бреза

Високо 20 до 30 м дърво с рядка пирамидална корона, кората му е бяла, пергаментоподобна; клонките на младите брези са почти прави (на старите са наведени), покрити със смолисти брадавици; листата са почти ромбични, с дълги дръжки, заострени, двойно назъбени — младите жлезисто-лепкави, по-старите голи, лъскави. Мъжките съцветия са дълги 6—10 см, висящи реси, по две на върховете на клонките; цветчетата са възкафяви; женските реси са прави, тънки, дълги 2—4 см, зелени; плодът е сплескано орехче, снабдено с две ципести крилца. Цъфти през май—юни.

Дрога (Използваема част) на бяла бреза

Използуват се листата (Folia Betulae), неразвитите листни пъпки (Gemmae Betulae) и полученият чрез суха дестилация на клоните катран (Pix Betulae).

Съдържание (Химичен състав) на бяла бреза

Кората съдържа 10—14% бетулин, един фитостерин. гликозидите бетулозид и гаултерин, горчиво вещество, сапонини, скалисти киселини, 4—15% танини, малко етерично масло, състоящо се главно от метилов салицилат. Бетулинът се натрупва като безцветна маса в тънкостенните коркови клетки. Листните пъпки съдържат 4—6% етерично масло, състоящо се от терпените бетулен, бетуленол и от сесквитериени: освен етерично масло пъпките съдържат сапонини, горчиво вещество и жълто багрило. Листата съдържат 3% сапонини, гликозидите спиракозид и хиперозид, смола, 5—9% танин от пирокатехиновата група, веството бетулалбин, малко никотинова киселина, 8—9% захари, инозит — горчиво вещество, около 0,05% етерично масло (чийто състав е еднакъв с този на етеричното масло на пъпките), флавони и бетулоретинова киселина.

Действие и приложение на бяла бреза

Листата на брезата са препоръчани като диуретично средство под форма на запарка или отвара, при бъбречни заболявания и ревматизъм; при ревматизъм особено добре действуват и компреси върху болното място с размачкани пресни листа, които могат да се държат дни наред, или баня на болното място с вода, към която е прибавена отвара от листата. Запарката от листата се препоръчва и при артериосклероза, остри и хронични екземи, лишеи и др. В същите случаи се препоръчват и пъпките, които имат по-силно диуретично действие от листата. Катранът се предписва за лечение на екземи и други кожни заболявания, за заздравяване на трофични язви и незатварящи се рани. Запарката се приготвя от 4 чаени лъжички сухи и нарязани листа на 2 чаши вряща вода (доза за 1 ден); към запарката се прибавя натриев карбонат с върха на ножа за 1 чаша запарка. Отвара се приготвя, като 4 чаени лъжички листа (2 чаени лъжички пъпки) се залеят с 2 чаши вода, вари се 15—20 мин и прецедената отвара се изпива на няколко пъти за 1 ден (също с малко натриев бикарбонат).

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.