Ветрогон – Eryngium campestre

ветрогон Eryngium campestreЛатинско име на ветрогон

Eryngium campestre L. — Сем. Umbelliferae

Други български имена на ветрогон

биволски трън

Имена на чужди езци на ветрогон

eryngo, sea-holly, white-devil (английски); Feld-Mannstreu (немски)

Разпространение на ветрогон

По пасищата, сухите и тревисти места, по-малко из редките храсталаци из цялата страна.

Описание на ветрогон

Тревисто многогодишно растение с изправено (до 30—40 см високо), силно разклонено стъбло, най-често цялото получаващо почти сферична форма. Приосновните листа са твърди, белезникави, триделни, средният дял е двойно или тройно насечен, с бодливи зъбчета по ръба. Стъблените листа, обхващащи стъблото, са просто назъбени, бодливи. Цветовете са събрани в сбити сенници и при основата си заоблени, с обвивка от бодливи листчета. Цветът е устроен както при другите сенникоцветни. Венчелистчетата са белезникави. Плодът е елипсовиден, покрит с къси шипчета. Цъфти през лятото.

Характерни свойства на ветрогон

Вкусът на корените е силно, остро парлив.

Дрога (Използваема част) на ветрогон

Коренът (Radix Eryngii).

Съдържание (Химичен състав) на ветрогон

Около 0,10% парливо етерично масло с неизучен състав, малко танин и сапонини.

Действие и приложение на ветрогон

Биволският трън засилва менструацията и действува спазмолитично; използува се и като диуретично средство при отоци, трудно уриниране, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Спазмолитичното действие на ветрогона се проявява и при коклюш.

Прилага се или под форма на пресен сок от корена, или на запарка: 1—3 чаени лъжички ситно нарязан корен на 1 чаша вода (доза за 1 ден).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.