Вегетативна нервна система и сърце

vegetativna-nervna-sistemaВъпреки своя автоматизъм сърцето ни е част от целия организъм и се намира в разнообразни връзки с него. Една част от тези връзки се осъществяват посредством вегетативната нервна система. Началото й лежи в определени области в централната нервна сис­тема. Вегетативните нерви достигат до сърцето и там се разклоняват многократно до твърде фини окончания, които се разполагат между мускулните влакна. Нерв­ните окончания се намират в по-голямо количество в областта на синусовия възел и по-малко в по-долу ле­жащите части на сърцето.

Двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположни въздействия върху сърцето. Парасимпатикусовият дял (нервът вагус) забавя честотата насърдечната дейност, а симпатикусовият дял (нервът симпатикус) повишава честотата и засилва свиванията на сърцето. По този начин сърцето твърде бързо се нагажда към повишени изисквания. Изтласканата от сърцето кръв може да се увеличи шест до осем пъти в сравнение с количеството кръв, изтласкана в покой.

Вегетативната нервна система е, така да се каже, връз­ката, посредством която главният мозък управлява работата на сърцето.

Действието на вегетативната нервна сис­тема не се осъществява директно чрез нервите. Това се извършва, чрез специални вещества посредници, които се образуват, когато нервите се дразнят. Главното вещество посредник за симпатикусовата нервна система е норадреналинът, а за парасимпатикусовата – ацетилхолинът.

При здравия човек двата дяла на вегетативната нервна система — симпатикусовият и парасимпатикусовият — се намират в равновесие. При усилена фи­зическа работа или психични напрежения сърдечната дейност се учестява, а през време на почивка и сън се забавя. При трайно повишени изисквания, особено та­кива от психично естество, при умствени пренапрежения активността на симпакитусовата нервна система се по­вишава. От това следва увеличено отделяне на норадреналин. В тези случаи норадреналинът не само уско­рява дейността на сърцето и усилва неговите свивания, но има и вредно действие. При животни чрез продъл­жително дразнене на симпатикусовия нерв могат да се предизвикат некротични огнища в сърдечния мускул.

Адреналинът (образуван от надбъбречните жлези) и норадреналинът повишават нуждата от кислород. Под тяхното влияние сърцето започва да работи не­икономично. Норадреналинът разширява артериите на сърцето, за да се задоволят повишените нужди от кис­лород. Този механизъм функционира без вреда за съ­рцето само когато сърдечните артерии са още еластич­ни. Ако обаче сърдечните артерии са склерозирани, т.е. втвърдени, равновесието се нарушава и сърцето изпада в остър кислороден недостиг. В случаите, когато това несъответствие е изразено много силно, по-малки или по-големи участъци от сърдечния мускул могат да загинат (инфаркт). Предвестник на тези състояния е гръдната жаба. Тя е алармен сигнал за несъответствието между необходимостта от кислород и предлагания на сърдечния мускул кислород.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.