Бяла върба – Salix alba

бяла върба Salix-alba

Латинско име на бяла върба

Salix alba – Сем. Salicaceae

Други български имена:

Имена на чужди езици на бяла върба

  blue willow, cricket-bat willow (английски); Dotterweide, Silberweide (немски);

Разпространение на бяла върба

Из цялата страна край реките и по влажните места.

Описание на бяла върба

Храст или дърво с напукана сива кора и жилави, жълтозелени или жълточервеникави, дълги, тънки клони. Листата са на къси дръжки, ланцетни, заострени, в основата клиновидни, ситно назъбени, отдолу плътно покрити със сивобели или синкавозелени трихоми, отгоре матовозелени. Мъжките цветове са жълти, а женските зелени, двудомни, появяващи се с листата и събрани в изправени реси; мъжките реси са гъсти, цилиндрични, дълги до 6,5 см и дебели 1 см; тичинките са 2; женските реси са по-къси и по-дебели. Семената са с хвърчилка. Цъфти в средата и края на пролетта.

Дрога (Използваема част) на бяла върба

Кората на 2—3-годишните клони; събира се през ранна пролет (Cortex Salicis).

Съдържание (Химичен състав) на бяла върба

5—7% салицин — гликозид, който от фермента саликаза се хидролизира на гликоза и салигенин (алкохол, производно на салициловата киселина); 3—10% катехинови танинови вещества, смо­листи вещества и др.

Действие и приложение на бяла върба

Върбовите кори са старо антипиретично средство (алкохолът салигенин в организма се окислява до салицилова киселина). Те са препоръчани при ревматизъм, подагра, про­студни заболявания, главоболие, невралгия. Действуват и адстрингентно и противовъзпалително при диарии и стомашно-чревни катари. Външно се прилагат под форма на настойка за бани на краката при потене и при кожни заболявания, циреи и др.

Настойката за вътрешно приложение се приготвя от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора на 2 чаши студена вода; наставя се в продължение на 8 часа (доза за 1 ден). Дрогата се предписва и под форма на прах — 3 пъти на ден по 1 г преди ядене.

Българската народна медицина препоръчва върбовата кора още от най-старо време за лечение на плеврита и като укрепително и затягащо средство против диария, дизентерия, изобилна и продължителна менструация, изрив по кожата и особено при малария. Гъста отвара от кората или самата кора, стрита на прах, се прилага за посипване на гнойни рани и при гангрена.

Забележка. Могат да се използуват корите и на други видове върби, които се срещат у нас, тъй като всички съдържат салицин: черве­ната върба или ракитата (Salix purpurea L.) е гладка, сива, клонките й са еластични, жълти или светлокафяви, дори червени, листата са почти срещуположни, големи, мъжките цветове пурпурни; развива се като храст; S. fragilis L. е дърво с листа, които отдолу са сиво-синкави, а отгоре — тъмнозелени, лъскави, почти без дръжки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.