Болки в гръдния кош при болния

болки гръден кошНе всяка болка в областта на гърдите е израз на сърдечно или белодробно заболяване. Болките в гърдите могат да бъдат проведени по нервен път от съседни области. Липсата на болки, от друга страна, не изключва белодробно или сърдечно заболяване.

Появата на болки в областта на гръдния кош налага да бъде изяснено доколко те са зависими от дишането. Когато болестният процес засяга плеврата или дихателната мускулатура, болките могат да бъдат усилени при дълбоко вдишване и издишване, тъй като движението на гръдния кош води до промени в разположението на съответните структури. Това се наблюдава например при контузии и счупвания на ребра.

Сърдечни болки

Болките в сърдечната област много рядко се обуславят от сърдечни заболявания, те се дължат по-често на засегнати нерви или ребра. Най-важна е болката, която се дължи на промени в сърдечния мускул. Тя налага незабавна помощ. Дължи се на намалено кръвооросяване (болка при т. нар. гръдна жаба, или ангина пекторис, и болки при сърдечен инфаркт). Сърдечният пристъп е симптом, който налага винаги сериозно отношение, но той не е равнозначен на сърдечния инфаркт. Типичната ангина пекторис се проявява с дълбока, тъпа болка в лявата гръдна половина, излъчваща се най-често към лявата мишница. Тя се долавя пристъпно като спазъм, като че ли „сърцето ще се пръсне“. Типични са още психично безпокойство, смъртна уплаха, чувство за унищожение. Пристъпната болка намалява след няколко секунди. Възможно е тя да се повтори.

Ако пристъпът на ангина пекторис продължи повече минути, налице е вероятност за настъпил сърдечен инфаркт. За такъв трябва да се мисли, ако в миналото са отбелязвани подобни краткотрайни сърдечни пристъпи.

При съмнение за сърдечен инфаркт минутите имат решаващо значение за по-нататъшния живот или смърт!

Наложително е:

– да се запази самообладание (уплахата бързо се предава на болния, а допълнителната възбуда натоварва сърцето);

– да се осигури строг покой на болния (постелен режим), гръдната област да бъде повдигната само в случай, че болният е много неспокоен и уплашен;

– ако са били вече предписвани лекарства, които да бъдат прилагани при подобни пристъпи, то използваният препарат се приема незабавно съобразно вида на лекарствената форма и указанията на лекаря за неговото приложение;

– незабавно да се потърси лекарска помощ.
Сърдечният инфаркт без предхождащи краткотрайни пристъпи на ангина пекторис се среща рядко.

Доказано е, че краткотрайната остра пробождаща болка в сърдечната област няма нищо общо с инфарктната болка (невралгия на междуребрените нерви, дразнене на плеврата и др.).

Болки в ребрата

Честа причина за болки в областта на гърдите са контузиите на ребрените хрущяли или претоварването на мускулатурата, съответно на свързочния апарат. Болките са повърхностни, мястото им е по-точно установимо, зависими са от натиск, дълбоко вдишване, което ги усилва. Всички тези признаци ги отличават от сърдечните болки. Хрущялните и ребрените болки са упорити и неприятни. По правило те не са опасни. Стегнатата превръзка на гръдния кош понякога може да облекчи болката.

Ставни болки в гръдния кош. Възпаленията и изкълчванията на раменната става и ставите в шийната част на гръбначният стълб също могат да предизвикат болки в гърдите. Те приличат на болките при контузия на ребрата, но могат да се излъчват към лявата мишница, поради което неправилно се тълкуват като сърдечни болки. Типичните ставни болки в тази област никога не са така тъпи, с чувство за пристягане в гръдния кош, както сърдечните болки.

Прилагането на топлина на съответното място, обездвижването на раменната става и предписаните от лекаря противовъзпалителни лекарства облекчават оплакванията. Относително упорити са невралгиите, които се дължат на промени в шийната част на гръбначния стълб.

Болки зад гръдната кост

Парещи болки могат да се появят при възпаления на хранопровода (също след обилно повръщане, при кисели оригвания и др.). Парене зад гръдната кост може да се наблюдава в ранния стадий на грипа преди появата на типичните възпалителни признаци.

При силна кашлица често се отбелязват болки в гръдния кош, не само зад гръдната кост. Те се срещат често, но не означават начало на белодробно възпаление. Силната кашлица води до натоварване на гръдната мускулатура, в резултат на което (освен поради възпалението на трахеята) се появяват болки, които се изострят по време на дишане („мускулна треска“ на гръдната мускулатура).

Повърхностни гръдни болки

Едностранно опасващите болки насочват към засягане на междуребрените нерви. То може да е последица от механични дразнения (напр. при спондилоза, травма) или да се дължи на възпалителен процес (херпес зостер). Болката в такъв случай е повърхностна и пареща.

Особено внимание заслужават болките в гръдната жлеза у жената. Изследването на гърдите се провежда в домашни условия от обслужващото лице. Откритите болеви точки и уплътнения трябва да се покажат на лекаря при неговото посещение. При продължителен постелен режим и при повишена температура могат да се появат болезнени възпалителни изменения под гръдните жлези.

Кисели оригвания

Те са често явление. Характеризират се с пареща, усилваща се болка зад гръдната кост, която трае секунди или минути. Киселите оригвания не са доказателство за усилено образуване на стомашен сок. Съвременните изследвания установяват, че подобни оплаквания се дължат не само на преминаване на кисел стомашен сок в долната част на хранопровода. Налице е неправилна регулация на перисталтиката на хранопровода. Киселите оригвания често са свързани със стомашни оплаквания, особено след обилно хранене, злоупотреба с алкохол, едностранчиво хранене. Изолираните кисели оригвания не бива да бъдат основание за безпокойство. Продължителното им присъствие налага да се потърси лекарска помощ, тъй като е възможно те да се дължат и на по-сериозно заболяване на стомаха или на промени в хранопровода. При болни на легло киселите оригвания трябва да бъдат всеки път изяснени от лекуващия лекар. Гълтателният акт и затварянето на стомаха при нефизиологичното положение, заемано в леглото, могат да предизвикат възпалителни изменения в лигавицата на хранопровода. В резултат на появяващите се болки това усложнение на основното заболяване влошава значително самочувствието на болния.

Глътка вода или сдъвкването па малка хапка често води до стихване на оплакванията. При склонност към кисели оригвания не се препоръчва приемането на храна със силни подправки. В никакъв случай не бива безкритично да се приемат свързващи солната киселина препарати.

Пробождащи болки в лявата гръдна половина. Те се появяват в долната лява гръдна половина след значително физическо натоварване. Тези болки са невинни и изчезват след кратък покой. Тяхната честа поява (у деца!) след относително леко натоварване насочва към възможно увеличение на слезката. Причините се изясняват от лекаря.

2 коментара за “Болки в гръдния кош при болния

  1. Zita :

    Az ot nqkolko dhi imam silna pateshta bolka v prednata gradna kosh nad gardite, mnogo nepriqtno, ne e kiselini sas sigurnost kakvo moje da bade, nakoi imali ideq.Imam visoki antibody EBV IGG > 600.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.