Божур – Paeonia peregrina

bojur-Paeonia-peregrina

Латинско име на божур

Paeonia peregrina Miller (P. decora Anders.) – Сем. Paeoniaceae

Други български имена на божур

Украсен божур

Имена на чужди езици на божур

scarlet peony (английски); pivoine voyageuse (френски); klebrige Pfingstrose (немски)

Разпространение на божур

Из храсталаците и редките широколистни гори почти в цяла България, главно в по-ниските части, макар че в Западна България расте и при по-голяма от 1000 м н. в.

Описание на божур

Многогодишно тревисто растение с вретеновидно надебелен и разклонен корен, от който излизат няколко стъбла. Листата са големи, последователни, два пъти тройно насечени, крайните дялове обикновено с 3 зъбеца. Цветовете са много едри, разположени единично по върховете на разклоненията на стъблото. Чашелистчетата са 5, свободни. Венечните листа са 5—10, кървавочервени, несраснали. Тичинките са много. Плодолистите са най-често 3—4, всеки се затваря за себе си и се получава сборен плодник, с горни яйчници на отделните плодници. Плодът е сборен. Отделните плодчета се разпукват по един шев. Всяко има по няколко черни лъскави семена. Цъфти през втората половина на пролетта.

Дрога (Използваема част) на божур

Корените (Radix Paeoniae) и цветовете (Flores Paeoniae).

Съдържание (Химичен състав) на божур

Корените съдържат алкалоид, който е с неуточнен състав (приписва му се действие, подобно на действието на алкалоидите на ръженото рогче — Secale cornutum), малко етерично масло, глутамин, аргинин, танини; цветовете съдържат багрилото пеонин, което е отровно!

Действие и приложение на божур

Коренът на божура (в малки дози) засилва тонуса на матката и перисталтиката на червата, действува противоспастично при коклюш, астма и болкоуспокоително при подагра.

Приготвяне на божур

Прилага се под форма на запарка: 1/2 чаена лъжичка ситно стрит корен на 1 (по-силна доза) или на 2 (по-слаба доза) чаша вода (доза за 1 ден).

Българската народна медицина предписва отварата от корена при спазми и болки в коремната сбласт, хистерия, епилепсия, но и като диуретично средство при воднянка, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; изсушеното коренище, стрито на прах, се препоръчва в малки количества при хемороиди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.